Февруари 2027: Юпитер и Марс в опозиция и полусенчесто лунно затъмнение

Какво се случва

Всички часове са по българското зимно време (EET, UTC+2). Опозиция (противостояние) означава, че планетата е срещу Слънцето: изгрява по залез, вижда се цяла нощ и е най-високо около полунощ.

• 11 февруари, 02:21 ч.: Юпитер в опозиция – яркост −2,5 звездна величина, видим диаметър 44,2″ (ъглови секунди), в съзвездието Лъв.
• 19 февруари: Марс в опозиция – яркост −1,2, видим диаметър 13,8″, също в Лъв. Най-близо до Земята е на 20 февруари около 02:14 ч., на около 0,68 астрономически единици.
• 20/21 февруари, от събота срещу неделя: полусенчесто лунно затъмнение от 23:12 ч. до 03:13 ч., с максимум около 01:13 ч., десетина минути преди пълнолунието.

Юпитер и Марс: какво да очаквате

Юпитер е по-благодарната цел: дискът му е над три пъти по-голям от този на Марс. Марс е ярък и оранжев, но тази опозиция е далечна – дискът му от 13,8″ е около половината от 25,1″ при много близката опозиция през 2003 г. С обикновен телеобектив Марс е оранжева точка; за детайли трябва телескоп.

Марс е в опозиция ден преди пълнолунието, а Юпитер – около десет дни по-рано. И двете планети, и пълната Луна са срещу Слънцето, затова в нощта на затъмнението са в една и съща част на небето, в Лъв. Това дава шанс за широк кадър с пейзаж; точните положения проверете в Stellarium.

Как да снимате планетите с телеобектив

Планетите отразяват слънчева светлина и са ярки, затова се снимат с къси експозиции, както Луната, а не както звездите. Снимайте около полунощ, когато планетата е най-високо и светлината ѝ минава през най-малко въздух.

• Фокусно разстояние: колкото повече, толкова по-добре – 300–600 мм или телескоп. Кропнатият сензор и телеконверторът помагат.
• Статив, дистанционно или самоснимачка с 2 секунди закъснение, електронен затвор.
• Начални настройки: ISO 200–400, бленда 5,6–8, 1/100–1/250 с. Гледайте хистограмата – дискът не бива да прегаря.
• Видео вместо снимки: запишете 1–2 минути видео с най-голямо увеличение, после подберете най-резките кадри и ги наслагвайте в безплатна програма като AutoStakkert или RegiStax. Така се преодолява трептенето на въздуха.
• За спътниците на Юпитер удължете експозицията, докато се появят като точки до диска. Тогава дискът прегаря, затова направете и отделен кратък кадър и ги съединете.
• Широк кадър: обектив 35–85 мм, Лъв над хоризонта и двете планети като най-ярките точки в него. Тук важи правилото на 500 като при звездите: 500 ÷ фокусното разстояние = най-дългата експозиция в секунди.

Полусенчестото затъмнение: защо е трудно

Земята хвърля две сенки: тъмна вътрешна (сянка) и бледа външна (полусянка). На 20/21 февруари Луната минава само през полусянката: около 93% от диаметъра ѝ влиза в нея, но никоя част не навлиза в същинската сянка. Затова няма червена Луна и няма изрязан тъмен ръб.

Промяната е фина. Около максимума ръбът, който е най-близо до сянката, леко потъмнява и посивява; много хора с просто око няма да забележат разлика. Фотоапаратът я показва, ако снимате правилно. Цялото затъмнение се вижда от България, а Луната е високо в южната половина на небето.

• Начало (P1): събота, 20 февруари, 23:12 ч.
• Максимум: неделя, 21 февруари, около 01:13 ч.
• Пълнолуние: 21 февруари, около 01:23 ч. – десетина минути след максимума.
• Край (P4): 21 февруари, 03:13 ч.
• Продължителност: около 4 часа.

Как да покажете фино затъмнение: серия с еднаква експозиция

Номерът е да не оставите фотоапарата да „поправя“ яркостта. Автоматиката ще изсветли потъмнялата Луна и ще изтрие разликата. Затова снимайте серия с напълно еднакви настройки от преди началото до след края.

• Около 22:45 ч., преди началото, настройте ръчна експозиция за пълната Луна – например ISO 100–200, бленда 8 и 1/250–1/500 с при 300–600 мм. Детайлите в най-светлите части трябва да се запазват.
• Фиксирайте баланса на бялото (например „Дневна светлина“) и снимайте в RAW.
• Не пипайте никоя настройка до края. Правете по един кадър на всеки 10–15 минути от 23:00 ч. до около 03:30 ч.
• Обработете всички кадри с еднакви настройки – копирайте ги от първия файл към останалите.
• Между кадрите центрирайте Луната отново – тя се движи по небето.
• Сложете един до друг кадрите от 23:00 ч., 01:13 ч. и 03:30 ч. Средният ще е видимо по-тъмен от единия край – това е затъмнението. Може да подредите и цялата серия в редица или да я покажете като кратка анимация.

Със смартфон

Телефонът се справя с Луната по-добре, отколкото с метеорите, ако му помогнете. Сложете го на статив или до окуляра на бинокъл или телескоп, приближете с телеобектива, докоснете Луната и заключете експозицията и фокуса (AE/AF lock). Намалете компенсацията на експозицията, докато се появят детайлите. Важното е заключената експозиция да е една и съща за всички кадри – иначе телефонът ще изглади разликата.

Време и място

За планети и Луна не ви трябва тъмно небе – балконът върши работа. Трябва ви ясно и спокойно небе. През зимата градовете в котловините, особено София, често са под инверсия и смог от отопление; ако е мъгливо, излезте по-високо. Облачността следете на meteo.bg (НИМХ). Ако все пак отивате в планината, проверете пътя на api.bg и запомнете: ПСС – 1470, спешни случаи – 112.

През същия месец, от 5 до 26 февруари, Меркурий се вижда ниско на запад след залез, а от средата на месеца ядрото на Млечния път започва да се показва ниско на югоизток преди зазоряване.

Ако снимате планетите или серията от затъмнението, качете ги в хобито „Астрофотография“ в Garbamons.