Небесен календар за България: октомври 2026 – април 2027

Как да четете календара

Всички часове тук са по българско време. До 25 октомври 2026 г. важи лятното време (EEST, UTC+3), след това зимното (EET, UTC+2), а от 28 март 2027 г. отново лятното. Ако приложение ви показва часове в UTC, добавете 3 часа през лятото и 2 часа през зимата.

Най-тъмните нощи са около новолунията, когато Луната не свети: 9 ноември, 9 декември, 7 януари, 6 февруари, 8 март и 7 април. Около пълнолуние снимайте Луната и планетите, а не метеори и Млечния път.

При метеорните потоци ще срещате числото ZHR (зенитно часово число). Това е теоретичен максимум: колко метеора за час би видял един наблюдател при идеално тъмно небе и радиант точно над главата. Реално винаги виждате по-малко, а колко – зависи от височината на радианта, от Луната и от светлините наоколо.

Октомври: Ориониди и смяна на часа

Максимумът на Орионидите е в сряда, 21 октомври, около 21:28 ч. (EEST), но тогава радиантът им в Орион още не е изгрял – това става около 22:45 ч. Луната е осветена около 80% и залязва в 03:23 ч. на 22 октомври. Най-добрият прозорец е от 03:30 ч. до началото на зазоряването; Слънцето изгрява около 07:48 ч. При ZHR около 20 разчитайте на по един метеор на всеки няколко минути, не на звезден дъжд.

Ако сте навън за Орионидите, погледнете и на изток. До началото на ноември преди зазоряване може да се види зодиакалната светлина – слаб светъл конус над хоризонта. Тя изисква тъмно небе без Луна, а утрините около 22 октомври след залеза на Луната са подходящ момент.

В неделя, 25 октомври, в 04:00 ч. лятно време часовниците се връщат на 03:00 ч. Оттук нататък часовете са по зимното време (EET). Сатурн е на вечерното небе и ще остане там до около 8 март 2027 г.

Ноември: Тауриди, Леониди и планети преди зазоряване

Южните Тауриди имат максимум на 5 ноември около 20:58 ч. (EET), а Северните – на 12 ноември около 20:15 ч. ZHR на всеки поток е около 5, а докато се застъпват – около 10. Метеорите са бавни и понякога ярки. В нощта 5/6 ноември Луната изгрява едва в 04:04 ч., а на 12 ноември залязва още в 18:55 ч., така че вечерите са тъмни. Тази година не се очаква рояк от болиди; следващият е прогнозиран за 2032 г.

Сутрин блести Венера – ярка утринна звезда от началото на ноември, най-ярка около 29 ноември. На 7 ноември преди изгрев тънкият лунен сърп, Венера и звездата Спика се събират в рамките на 2,5°, ниско на изток-югоизток. На 15–16 ноември Марс и Юпитер са на около 1,2° един от друг; изгряват около 23:45 ч. и се виждат до зазоряване. На 26 ноември Марс минава на 1,7° от Регул, най-ярката звезда в Лъв.

Леонидите са в нощта 17/18 ноември, с максимум около 01:50 ч. на 18-и. Луната е осветена малко над половината и залязва в 00:06 ч., така че след 00:30 ч. небето е тъмно. ZHR е 15, а при тъмно небе EarthSky очаква 10–15 метеора на час.

Около 21 ноември Меркурий е на най-голямото си западно отдалечение от Слънцето (около 20°) – търсете го ниско на изток около час преди изгрев. В нощта срещу 26 ноември Уран е в опозиция и може да се открие с бинокъл и звездна карта.

Декември: Геминиди

Геминидите са най-силният поток в този период. Максимумът е на 14 декември около 15:45 ч., на светло, затова наблюдавайте нощите 13/14 и 14/15 декември. На 14 декември Луната е сърп, осветен около 25%, и залязва в 21:55 ч. Радиантът в Близнаци изгрява около 17:56 ч., а към 02:20 ч. е на около 80° височина, почти в зенита. ZHR е 150 – реално ще видите по-малко, но това е нощта на сезона, в която най-лесно ще уловите метеор в кадър.

Урсидите имат максимум около 00:11 ч. на 23 декември, но с ZHR около 10 и Луна, осветена около 98%, тази година са слаб избор. Пълнолунието е на 24 декември.

Януари: Квадрантиди, Венера и една несигурна комета

Квадрантидите имат кратък максимум в понеделник, 4 януари, около 05:25 ч. Радиантът им във Воловар от България никога не залязва и по време на максимума е на около 54° височина. Луната е тънък сърп (около 12%) и изгрява чак в 05:19 ч. ZHR е около 80. Бъдете навън между 04:00 и 07:00 ч.; Слънцето изгрява около 07:57 ч. Основните трудности са студът и заледените пътища.

Около 3 януари Венера е на най-голямото си западно отдалечение от Слънцето (около 47°) и е ярка утринна звезда.

Кометата 2P/Encke минава през перихелий през февруари. Според Британската астрономическа асоциация тя може да стигне 5-а звездна величина в края на януари на вечерното небе, но остава близо до Слънцето, други прогнози са по-скромни, а яркостта на кометите трудно се предсказва. Ако се появи, търсете я с бинокъл ниско в здрача.

Февруари: Юпитер, Марс и лунно затъмнение

Юпитер е в опозиция на 11 февруари в 02:21 ч.: вижда се цяла нощ в Лъв, с яркост −2,5 звездна величина и диск от 44,2″. Марс е в опозиция на 19 февруари с яркост −1,2, но дискът му е само 13,8″ – за детайли трябва телескоп.

В нощта 20/21 февруари има полусенчесто лунно затъмнение: от 23:12 ч. до 03:13 ч., с максимум около 01:13 ч. Цялото се вижда от България при висока Луна, но промяната е фина – Луната само леко посивява по единия ръб. Как да го покажете в снимка, обясняваме в отделна статия.

От 5 до 26 февруари Меркурий се вижда ниско на запад след залез. Пръстеновидното слънчево затъмнение на 6 февруари не се вижда от България. От средата на месеца ядрото на Млечния път започва да се показва ниско на югоизток преди зазоряване.

Март и април: Млечният път и Лиридите

През март ядрото на Млечния път е по-високо преди зазоряване, а в края на април изгрява около полунощ. От нашата ширина то се издига най-много на около 18° над хоризонта, затова търсете място с открит юг и без град в тази посока. Най-добри са сутрините около новолунията на 8 март и 7 април.

Вечер от края на февруари до началото на май на запад след здрача може да се види зодиакалната светлина. В неделя, 28 март, в 03:00 ч. часовниците се местят на 04:00 ч. и отново сме на лятно време (EEST).

Лиридите имат максимум на 23 април около 04:42 ч., но Луната е осветена около 95% и е на небето почти цяла нощ, така че тази година са слаби. От 19 април са активни и Ета-Аквариди, чийто максимум на 6 май съвпада с новолуние.

Полярно сияние и къде да снимате

Слънчевата активност мина максимума си през октомври 2024 г., но най-силните магнитни бури исторически идват след максимума. В България червено полярно сияние е наблюдавано през ноември 2023 г., през октомври 2024 г. (снимано и от Белоградчик) и в нощта срещу 12 ноември 2025 г. То не може да се планира отдалеч: ако има предупреждение за силна магнитна буря, снимайте към севера от тъмно място.

За тъмно небе: районът на НАО „Рожен“ в Смолянско (над 1700 м), Източните Родопи около Маджарово и Крумовград, Странджа и Сакар, Белоградчик, Мелник и Пирин, Шабла и Дуранкулак. Проверете конкретната точка на lightpollutionmap.info. В планината кажете на някого къде сте; ПСС е на 1470, а спешният номер – 112.

Когато снимате нещо от този календар, споделете кадъра в хобито „Астрофотография“ в Garbamons.